Приказка за компромисите

Има забрана за пушене на обществени места. Правим компромис. Почти във всеки ресторант, кафе и дискотека се пуши. Наслаждаваме се на създадена от нас култура да не се уважават правилата. 

Има  забрана пешеходец да пресича улица на червено, както и на нерегламентирани за това места. Правим компромис. Всеки пресича където, когато и както му се иска. Пред погледа на полицаи. Така и караме колите си. Отново пред полицията. Така и загиваме в колите си.

Магистратите от съдебната система подлежат на атестиране. 4 % от обществото има доверие в съдебната система.  Правим компромис. 96 % от магистратите са с много добра атестация. Смятаме, че няма справедливост. 

В държавните институции има хора, които не правят абсолютно нищо, но взимат заплата. Правим компромис. Същите продължават да се водят на работа. Нито един сектор не е реално реформиран от 25 г.

Не получаваме добра подготовка за кандидат-студентските изпити в образователната система. Правим компромис. Плащаме за частни учители. Работещи в образователната система. За да отидем да учим в чужбина.

Студенти се явяват на държавен изпит. Правим компромис. Минават всички. Включително тези, които не могат да назоват нито една от дисциплините, които са учили в продължение на 4 г. А като започнат да си търсят работа?

Пътуваме с кола. Минаваме през дупка. Пукаме гума. Правим компромис. Не съдим общината. Община не се страхува от нас. Продължаваме да караме по дупки.

Внасяме хиляди левове годишно за здравни осигуровки. Разболяваме се. Качеството на услугите в здравната система е лошо. Правим компромис. Плащаме на лекари в частни кабинети, работещи в същата система. Качеството на услугите е задоволително за сметка на още пари от нашия джоб.

Правим компромис. Живеем лошо.

Край.

П.С. 
Ако си представим за момент, че не правим тези (а и много други) компромиси, какъв ли щеше да е краят на тази приказка?