Известно ни е на всички,
че на министерски кресла в правителството има хора, които под една ли
друга форма са били обвързани с партията в опозиция. Те са там, въпреки
че същата е определена за смъртен враг No 1 на властта. Освен това,
някои бивши заместник министри и областни управители на ГЕРБ също са
запазили постовете си. Шаблонното обяснение на Орешарски, че така се
търси баланс, приемственост и експертиза звучи наивно.
Не е ли прекалено странно да обвиняваш бившите управници, че са
поддържали престъпността, трафика и контрабандата и въпреки това да
запазиш на постовете им техни висши ръководни кадри? Не е ли странно да
имаш доверие в такива хора? Моето единствено разумно обяснение е, че
тези ръководните кадри не са назначени нито от сегашните, нито от
бившите управници. Те просто продължават да са удобни, защото изпълняват
възложените им задачи от едни други главатари, които отдавна са ги
назначили. Същите продължават да се кланят на хората, които притежават
голяма част от активите в страната и които са в състояние да осигуряват
медиен комфорт на старите властимащи, в замяна на още повече активи, а
сега правят същите „услуги” на новите. Нима не знаем кои бяха
единствените медии, които дадоха трибуна на Волен Сидеров след изцепките
му от миналата седмица. Нима не сме наясно, че задкулисните проекти на
тези главатари се консолидираха и разцъфтяха наскоро, но още по времето
на тройната коалиция, и по времето на царя, и по времето на Костов, а и
по времето на онези преди тях, тези проекти бях посадени, покълнваха и
пробиваха път нагоре към слънцето. Само проследете биографията на
кратковременния доскорошен шеф на ДАНС през годините. Ясно е, че тези
главатари сега назначават министри, но и преди са го правили.
Все още остават обаче редица неясни въпроси, на които никой не даде
конкретен отговор до сега. Защо все пак беше назначен Пеевски? Защо
продължават безумните назначения и гафове на МС? Защо в деня на отмяната
на решението за избора на Пеевски тихомълком НС е взело решение за
допускане на руски военен кораб в български териториални води?
Хората са излезли по улиците не заради някакъв каприз, на разходка с
кучето и децата или поради мода и снобизъм, а за да потърсят отговори на
тези и много други въпроси? Но и за да потърсят сметка и отговорност
на управляващите, които са продали достойнството и душите си на
главатарите. За които управляващи изразът „поемам цялата отговорност”
все още означава просто „поемам цялата отговорност без каквито и да било
последици” и нищо повече, а не „подавам си оставка и си тръгвам”, както
е в някои държави малко по на запад, намиращи се малко по-напред от нас
в своето развитие. Тези хора са на площада, знаейки, че отговорите на
поставените въпроси вероятно са тъждествени с отговора на първия въпрос.
Съзнавайки, че постоянното присъствие на мафията във властта се е
превърнало почти в парадигма. Знаейки, че задкулисието диктува и не се
интересува от репутацията на марионетките и техните бутафорни партии.
Това, което на хората по площадите им остава обаче е тяхната чест и
достойнство поне да заявят гласно и открито, че са против постоянното
присъствие на мафията във властта. Това им остана и те го направиха.
Декларираха го свободно и без страх, надявайки се тайничко, че ще дадат
заразителен пример на всички останали, които още не са се събудили.
Защото това са хората, които могат да променят обществото и да наложат
нови добродетели, давайки добър пример. Защото това са хората, които
спират на пешеходна пътека, но и като пешеходци чакат на червен
светофар. Защото това са хората, които въпреки, че не хвърлят боклуци в
парковете (и на протести) стават понякога рано в събота и почистват
парковете от боклуците на тези, които ги хвърлят. Защото това са хората,
които са толерантни и ценят труда на другите (вижте отношението към
полицията). Защото това са хората, които, ако пушат, не им пречи да
запалят цигара не в, а пред ресторанта. Защото това са хората, които са
креативни и прогресивни. Защото това са хората, които не мрънкат и
избягват да използват нихилистични клишета като „Хубава работа, ама
българска”, а просто обичат родината си. Защото това са хората, които си
искат позагубената държавност, в която принципът за върховенството на
закона значи нещо. Всички тези добродетели и много други виждаме на
площадите всеки ден. Това не са добродетели на един или двама, а на
стотици хиляди. (Това е истинската бройка на протестиращите). Това са
добродетелите на българския народ. Нали от години мечтаем да виждам тези
добродетели все по-често в родината. Нали мечтаем да видим България
просперираща и успешна. На мен лично ми писна да сме известни в света
единствено като най-бедната страна в ЕС - символ на проституция и
корупция? А на вас? Днес виждам надежда, че тази представа ще бъде
променена. Надежда, че чалга културата и деградиралите ценности не са ни
превзели докрай. Надежда, че България е поела глътка въздух, която може
да я вдъхнови за нов живот...
И моля ви се не разделяйте
злонамерено народа на бедни и богати, усмихнати и намръщени, „желаещи” 5
% намаление на тока и „непукащи” им за евентуално намаление. От 23
години насам би трябвало вече да сме свикнали с мисълта, че не можем да
сме еднакви. Да, различни сме и за това на площада могат да се намерят
хора, които спокойно, без притеснение, ще се асоциират с всички тези
квалификации. Всички те обаче пак намират основания да се обединят от
новата кауза. Ето защото, моля ви се не хвърляйте добродетели им в
калта, като ги наричате снобари или сити бунтари (по обърканата другарка
Дърева).
Голямата промяна предстои, но добрият пример е
вече факт. Направените първи стъпки могат и ще поведат държавата към
нещо по-добро. Не очаквайте обаче от хората по площадите да атакуват НС
като през 1997 г. Духът, който носят в себе си е различен. Но не
очаквайте и че те ще се откажат. Те ще намерят своите нови средства за
протест, за да бъдат чути. Ще пият своето кафе заедно сутрин преди
работа пред парламента. Ще вземат отпуск и цял ден ще стоят там, ако
трябва. Ще намерят начин да насочат международното внимание върху
каузата си. Ще блокират пристанища и магистрали. И в крайна сметка ще
постигнат целта си. Задкулисието няма да се предаде лесно и най-вероятно
никога няма да престане да използва своите лостове. Но след този успех
народът ще бъде жив и ще има надежда.
Ако правителството падне
ще има и реален „пипаем резултат”. Народът ще се намести като постоянна
величина в политическите процеси и ще бъде така необходимия коректив,
който може реално да се противопостави на статуквото. Защото хората ще
постигнат нещо много просто – ще научат българските политиците, че
когато управлявайки държавата допускат непростима грешка (независимо
каква е причината) следва веднага да поемат отговорност чрез подаване на
оставка. Този резултат няма ли да бъде революция? Сега разбрахте ли
защо са несъстоятелни заплахите и манипулациите,че ще бъде
възпроизведено статуквото чрез новите избори?
Поне през месец
юни 2013 г. България е още жива, въпреки че с провокиращото назначение
от 14-ти управляващите демонстрираха пълна увереност, че е умряла. Вече
се събуди от летаргичния си сън и не е на командно дишане. Сега остава
да се изправи гордо и да тръгне… Но, ако си позволи да заспи отново,
може би никога повече няма да се събуди…
